Тъй като вече съм натрупал доста опит, живял съм на различни места и съм се сблъсквал с проблеми от всякакво естество. Един от сериозните домашни проблеми, които съм имал – това е вечната борба с вредители, която ме съпътства в почти всяко жилище, в което съм бил. Може би единствените животинки, с които не съм водил битка са мишки и плъхове. Хлебарките мисля да ги пропусна този път, но за дървениците определено искам да ви споделя своя буквално кървав опит. Не знам какви асоциации буди у вас самото наименование „дървеница”, но определено не е това, което ще си помислят някои – между дървояд и дървеница има огромна разлика. Дървояда прокопава дървото и се храни с него, докато дървеницата само се крие там и се храни с кръв. Смея да кажа, че дървениците са едни много сериозни паразитни насекоми, наподобяващи кърлежите, но не съвсем. Те са меки, лесно се убиват и няма проблем при премахването им от кожата. Борба с вредители от този вид е едно дълго предизвикателство, особено ако не разполагате с нещо наистина силно отровно, което се ползва конкретно срещу тях. Но когато живееш в общежитие и тези твари са почти навсякъде е изключително сложно. Лошото е, че при благоприятни условия дървениците много бързо се размножават, а при неблагоприятни могат да изпаднат в летаргия и да са в това състояние с месеци. Но да не изпадам в подробности ще ви разкажа крайния резултат от нашата борба с вредители в общежитията. Изхвърлиха се абсолютно всички дюшеци, които бяха пълни с тях, както и всички дървени мебели, тъй като снасяха яйца в малките пукнатини в дървото. Напръскаха се всички стаи с най-стабилната отрова, с която разполагаше ХЕИ и малко по-малко те изчезнаха. Но определено имаше много безсънни нощи, червени петна и неприятни спомени за Росен Маринов.

Росен Маринов - мнението за екзотичните животни вкъщи

Здравейте от мен – Росен Маринов. Отглеждането на екзотични животни вкъщи не винаги е лесно. Всеки знае как да гледа куче, коте или хамстери например, но някои екзотични животни не се отглеждат толкова лесно. Слушал съм за всякакви животинки, които стават домашни любимци, но знае ли всеки стопанин как най-правилно да се грижи за тях. Препоръчвам на всеки, който планира да си вземе екзотичен домашен любимец като змия, игуана, тарантула, хамелеон и др., добре да се запознае с фактите по отглеждането – най-добре от някоя книга специално за такива животни или да ползва информация от интернет. В противен случай рискувате да мъчите животинката, ако не знаете някое от условията по отглеждането. Аз съм малко скептичен към отглеждането на такива животни, защото по този начин се откъсват от естествената им среда, за разлика от кучетата и котките, които отдавна са питомни животни. Също така Росен Маринов е против цирковете, където много често не се отнасят добре с животинките.

Росен Маринов - папагалите

Здравейте от мен – Росен Маринов. Наскоро един мой познат, който е горд собственик на два папагала – мъжки и женски, ми сподели, че имали проблем със свикването на пернатите с него. Били много плашливи и не се спирали на едно място в клетката – постоянно правили опит да излезнат. Предполагам, че те не само с него не са били свикнали, но и един с друг. Та, женската, след многократни опити, успяла да намери начин да излиза от клетката. Добре, че прозорците не се оставяли отворени иначе е щял да се прости с нея. Този мой познат се обърна към мен за помощ, защото след всяко излизане на женската падало голяма гонитба, при която птицата може да се нарани докато се удря в предметите, стените и прозорците. Поразрових се обстойно в интернет и реших проблема му. Папагалите се характеризирали с дезоринтиране при тъмнина. Аз донякъде го знаех това, но сега вече ми стана напълно ясно защо на клетката им се слага обгръщащо парче плат. Сега вече моя познат няма проблеми, тъй като след като спусне щорите и в стаята стане тъмно, папагала спира да лети и можеш съвсем лесно да го хванеш без да се съпротивлява. Много интересни прици!

Пише ви отново Росен Маринов. Бях изумен като разбрах, че една позната досега никога не е хранила кучето си с храна за кучета. Основното меню на кучето, доколкото разбрах, е било попара с хляб, т.е. остатък от манджа с надробен хляб в нея. Което според мен, а и не само, е изключително вредно за домашния любимец. В много малки количества е нормално, но да храниш животинчето само с такава храна си е направо недопустимо. Хората са се погрижили да създадат специални храни, богати на всички витамини и минерали, от които имат нужда домашните любимци, а стопаните даже не ги интересува. Защото не е нужно само да харесваш животните и да имаш любимец вкъщи, искат се грижи здравето, за да се чувства добре и да расте пълноценно и правилно. С една подобна попара, каквато моято позната редовно е давала на кучето, нито може да се определи количеството, нито какви вещества съдържа храната. Може да се окаже, че животинчето напълнява много, а има липса на важни витамини. Та мили стопани, умолявам ви, позаинтересувайте се с какво се хранят животинките преди да си вземете такава вкъщи и по възможност осиновете вместо да хвърляте луди пари за котка или куче.

Здравейте от мен – Росен Маринов. Много често попадам на много хубави снимки, където куче е прегърнало коте, котка кърми малките на катеричка, дори гледах много интересен филм, в който лъвица се грижи за малка антилопа. Чудя се какви предпоставки трябва да има за да може вкъщи да съжителстват различни животни без да си пречат, хапят или бият. Мисля, че единият вариант е да ги съберете още докато са малки. Така по-лесно ще свикнат един с друг.

Другия вариант е в самото начало да не ги събирате изведнъж, а първо да могат да свикнат със самото присъствие, както направих аз с морското ми свинче и котката. В началото държах свинчето само в клетката, докато траеше любопитството на котката, след време започнах да го пускам отвън и малко по-малко животинките свикнаха едно с друго. Ако знаете някакъв друг вариант моля споделете…

Охх, здравейте приятели. Аз съм Росен Маринов и искам да кажа, че вече няма да ходя до магазини за животинки. Всеки път се връщам с някое ново и готино същество. Приятелката ми вдигна ръце от мен и каза, че ако съм решил да правя зоопарк вкъщи е нужно по-голямо жилище. Съгласен съм с нея. И двамата обожаваме животните.

Ето например вчера влизам и гледам едно сладурско животинче, приличащо на хамстер и веднага реших, че има нужда от моите грижи . Новото ми морско свинче се казва Свинчо и е подобно като тези на клипа.

Бях си обещал, че повече няма да си взимам животни, че да не заприлича дома ми на „зоологическа градина Росен Маринов“, но не успях да устоя. Ще ви издам, че една персийска котка успя да ме съблазни. Тя е чисто бяла с големи очи и не допуска никой да я погали, с изключение на Росен Маринов, разбира се. Всеки, който дръзне да се доближи до нея бива изподран жестоко. Може би точно на соенравността и не успях да устоя.

Като един истински почитател на животните Росен Маринов истински се забавлява на подобни креативни хрумвания.

Едно видео, което разкрива любовта и отношението на хората към животните. Тези малки сладки създания са като дечица за собствениците си и това си личи по любовта с която са обградени.

Росен Маринов е искрено изненадан от перфектното взаимодействие между различните видове животни в природата.

Ех, ако и хората се разбирахме така, щяхме да живеем в един перфектен свят.

Както можете да си представите, а мисля че съм го и споделял, Росен Маринов не е любител на животните от вчера. Още от много малък винаги съм имал домашни любимци и винаги съм искал нови и нови приятели от животински вид. Понякога успявах да навия родителите ми да ми вземат куче, котка, папагал, костенурка и какво ли още не, но друг път не ми се получаваше номера. Чак сега, когато имам собствен дом и трябва сам да го почиствам осъзнавам колко много компромиси са правили родителите ми в името на това да съм щастливо и доволно дете. Единствените потърпеши от своеобразния зоопарк у дома са били те. Чистенето, храненето и разхождането на животните винаги е трябвало да бъде мое задължение, но истината е, че никога не съм го вършил както трябва. Колкото и възпитателно да действат животните на хората, те все пак не са казарма. И в такъв случай задълженита се прехвърлят автоматично на по-отговорните личности в семейството. Но всички усилия си заслужават, защото е несравнимо усещането, че когато се прибереш от работа вкъщи някой те чака и разчита само и единствено на теб.